Средствата идват от отпусканите субсидии
Нов доклад на WWF разкрива, че държавите-членки насочват между 34 и 48 милиарда евро европейски субсидии годишно за дейности, които вредят на природата. Макар че тези вредни субсидии обхващат всички основни сектори на икономиката, основната част от тях произхожда от селското стопанство.
Според ново изследване до 60% от финансирането по линия на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС, възлизащо на 32,1 млрд. евро годишно, се изразходва от държавите от ЕС за дейности, които насърчават мащабно неустойчиво земеделие. Тези практики опустошават природните местообитания, като същевременно предоставят само минимална подкрепа на земеделските стопани за справедлив преход към устойчиви на климата практики. Преките субсидии в други сектори, като рибарството (между 59 и 138 млн. евро), транспортната инфраструктура (1,7-14,1 млрд. евро) и водната инфраструктура (1,3-2 млрд. евро), също допринасят значително за загубата на природа.
„Всяка година с над 30 млрд. евро от ОСП се финансират дейности, които вредят на природата и не подпомагат земеделските стопани. Това внушително число се равнява приблизително на всички годишни разходи на национални правителства като Хърватия и Люксембург. Предвид тежката криза с разходите за живот, тези констатации трябва да бъдат като звън на будилник. Правителствата на ЕС трябва спешно да приведат публичните си разходи в съответствие с екологичните и социалните изисквания“, посочва Тихо Вандермасен, директор „Политики и стратегия“ от офиса за Европейски политики на WWF в Брюксел.
Това неправилно разпределение на средствата рязко контрастира с нуждите, посочени в Стратегията на ЕС за биоразнообразието до 2030 г. Тя изисква около 48 млрд. евро годишно за финансиране на дейностите на земеделските стопани, собствениците на земя, селските и крайбрежните общности за ефективно опазване и възстановяване на биоразнообразието. Днес ЕС и държавите членки не успяват да постигнат тази цел, като недостигът е повече от 18 млрд. евро всяка година.
„Правителствата не само харчат милиарди евро от парите на данъкоплатците, които вредят на природата, но и подкопават усилията на ЕС за нейното опазване и възстановяване в съответствие с международните ангажименти. Пренасочването на тези субсидии може лесно да запълни недостига от финансиране, необходим за постигане на целите на ЕС в областта на биологичното разнообразие“, коментира Естер Асин, директор на офиса за Европейски политики на WWF.
WWF настоява правителствата и ЕС да създадат правно обвързваща рамка, която да гарантира навременното и социално справедливо постепенно прекратяване на субсидиите, които вредят на биоразнообразието. Те трябва да бъдат пренасочени към природосъобразни решения, които биха могли да защитят по-добре европейските граждани от въздействието на климата. WWF също така призовава политиците да ускорят действията си за прекратяване на зависимостта на ЕС от изкопаеми горива, да дадат приоритет на природата и да се погрижат за продоволствената система по начин, който дава социално-икономическа сигурност на всички.
Докладът на WWF включва примери за вредни субсидии от земеделието, транспортната и водна инфраструктура от редица държави, сред които и България. Проучването обръща специално внимание на субсидираната паша на едър рогат добитък в националните паркове по мярката „пасторализъм“. Документираните въздействия от прилагането на мярката в два изминали финансови периода са следните: кравите утъпкват и преизпасват тревни местообитания и редки растения, замърсяват извори и езера, навлизат в резервати, пречат на дивите кози да заемат оптималните си местообитания и др. Докато пашата в националните паркове остава разрешена от закона, спирането на субсидирането ѝ би спомогнало да се намали натискът върху планинските езера и алпийските ливади, изтъкват специалисти от WWF.